Rank: 5.91 / (11 voted)
Прегледана: 3352

Наименование: Язовир Александър Стамболийски в края на Август

Категория: Пикник

Град/село: Крамолин

Област: Ловеч

Адрес: Язовир Ал. Стамболийски

Описание

Язовир Александър Стамболийски е вторият по големина изкуствен язовир в България. Намира се близо до Севлиево. Построен е през 1953 от бригадирското движение. Максималната му вместимост е 220 милиона кубически метра вода. Максималната дълбочина варира между 30-50 м в зависимост от нивото. Общата му дължина е 18 км.

Пътят от Летница през с. Крамолин до язовира е много живописен, осеян с поредица завой, след всеки от който се разкриват прелестни хълмове с гъсти широколистни гори, изскачащи дребни горски бозайници по пътя и ухание на спокойствие. Преминавайки през околните села през съзнанието ми мина мисълта, че хората тук не се интересуват от политика, а само от това да приберат сеното навреме и да нахранят животните, най-вероятно това е точно така и изпитах лека завист, която бързо премина. Селата имаха характерен стил с хубави каменни зидове. Къщите също бяха от камък, разположени по склонове и стръмнини. Пътят беше тесен и криволичещ, тук-таме срещахме кравари прибиращи стадата си и баби застанали на седянка пред къщите си. Попитахме една баба за пътя до Язовира. Тя бодро пристъпи към колата и ентусиазирано започна да обяснява откъде да минем, като упътваше не с ляво и дясно, а с посоки – тръгнете на юг. Тя ни каза да караме към село Бара, такова село нямаше на картата, но по-късно разбрахме, че язовира е бил изграден именно върху това село, жителите са му били изселени в съседните села. Това се е наложило, понеже това село е било в много ниска част и мястото е било най-подходящо за изкуствен водоем. Дори местните хора разказват как, когато нивото на водата на язовира спадне, се вижда кръста на старата църква на село Бара. Язовира се разкри пред нас, засенчен от един голям хълм, усетихме полъха на свежест от многото вода. Зад нас имаше прелестно било, върха на което наподобяваше дълга каменна стена. Покрай целия язовир имаше множество големи хълмове, осеяни с гъсти гори. Слязохме до водата. Имаше леки вълнички и водата се разбиваше в брега с приятно шумолене. Когато погледнахме към далечината се виждаше гъст влажен въздух. Мястото имаше не много хора, но все пак не беше никак пусто. Имаше множество рибари, всеки от който ловеше на 3,4 въдици. Тук се среща шаран, сом и много други видове риба. Активно се ползва за спортен риболов, а също и за каране на лодки, дори и джет и други водни спортове.

Тук се събират компании с младежи, които обикновено остават за няколко вечери на палатки. Палят се огньове и се приготвя риба или друг вид месо на жар от огънят. По протежението на язовира има не много малки вили, няколко заведения с вкусна риба и 2 почивни станции. Когато човек дойде тук, буквално му се иска да остане за още малко, да се полюбува на красивата природа, на хубавите скали и да послуша тишината, която трудно намира в големият град.